Категория: Статии

Капиталовият пазар може да бъде платформа за реализирането на бъдещите бизнес планове на една млада компания, а мястото е новия пазар за растеж BEAM, организиран от Българската фондова борса (БФБ), където малки и средни предприятия получават възможността да си осигурят финансиране при облекчени условия.

Възможности на BEAM пазарът:

• Набиране на капитал до 3 млн. евро без необходимост от изготвяне на Проспект, който да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор;
• Възможност за издаване на обикновени акции, варанти, облигации, права и депозитарни разписки;
• Последващо прехвърляне на основния пазар на БФБ при облекчени изисквания;
• Повишена ликвидност за акционерите, които разполагат с пазар, на който могат да продадат активите си бързо и при сравнително ниски транзакционни разходи;
• Лесно откриваема и прозрачна цена, която зависи единствено от търсенето и предлагането на ценната книга;
• По-ниски изисквания за прозрачност в сравнение с регулирания пазар;
• Търговия, освободена от данък печалба.

Пазарът е предназначен за:

• Малки и средни предприятия, регистрирани като акционерни дружества в страната и чужбина;
• Подходящ за компании в начална фаза на развитие без финансова и бизнес история, които обаче имат добри и иновативни идеи, и перспективни бизнес планове;
• Подходящ и за компании във фаза на растеж със съществуващ бизнес модел и продуктово портфолио, които търсят допълнително финансиране за развитие на своята дейност;
• Няма изисквания по отношение на минимален приход и/или печалба.

За повече информация посетете сайта на БФБ-София: https://www.bse-sofia.bg/bg/growth-market-beam

Министерският съвет одобри проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). С него в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти, както и мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти.

Тяхната цел е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти.

Законопроектът надгражда сега съществуващия правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа, като се запазват изискванията на действащия към настоящия момент ЗПФИ по отношение на изискванията за лиценз, капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници и др. Въвеждат се подробни изисквания за добра репутация, професионална квалификация и опит на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник. Запазва се и досега съществуващият режим на одобрение на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник.

Нов момент в предлагания законопроект е възможността инвестиционните посредници да сключват договори с обвързани агенти. Обвързаният агент може да бъде физическо лице или търговско дружество, което срещу възнаграждение може да предоставя определени услуги от името на един инвестиционен посредник и на негова пълна и безусловна отговорност. Законопроектът предвижда обвързаните агенти да се регистрират в Комисията за финансов надзор след като удостоверят, че отговарят на нормативно установените изисквания за образование, опит и добра репутация.

Регламентирани са случаите, свързани с придобиването и увеличаването на квалифицирано участие в инвестиционен посредник. Проектът определя и изискванията за вътрешна отчетност, вътрешен контрол, управление на рисковете, вътрешен одит, политики за възнагражденията, управлението на конфликти на интереси и др.

Ново спрямо настоящата нормативна уредба е въвеждането на изисквания, които инвестиционните посредници трябва да спазват при използването на т. нар. алгоритмична търговия. Развитието на технологиите през последното десетилетие позволяват участниците на финансовите пазари да ползват алгоритмична търговия, при която компютърен алгоритъм определя автоматично елементите на нареждането при ограничена или нулева човешка намеса.

Предвижда се и създаването на нов вид многостранна система за търговия – пазар за растеж. При него не по-малко от 50 на сто от емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на това място за търговия, трябва да са малки и средни предприятия. Създаването и функционирането на пазари за растеж ще насърчи малкия и средния бизнес да набира капитал чрез капиталовия пазар в страната.

Наред с промените, произтичащи от транспонирането на Директива 2014/65/ЕС, със законопроекта се въвеждат мерки за прилагането на Регламент (ЕС) 1286/2014 относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, Регламент (EС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, както и Регламент (ЕС) 2015/2365 относно прозрачността при сделките с финансиране на ценни книжа.

Българската фондова борса (БФБ) подаде заявление пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) искане за придобиване на Българска независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ), вижда се от регистъра на КЗК.

БФБ и Българският енергиен холдинг (БЕХ) се договориха за прехвърлянето на енергийната борса срещу 5,2 млн. лева в средата на август.

Предвижда се 4 млн. лв. да бъдат платени при сключване на договора за прехвърляне на 100% от капитала на БНЕБ, а останалата част от сумата, възлизаща на 1,2 млн. лева, да бъде платена на три равни вноски в рамките на шестия, дванадесетия и осемнадесетия месец след прехвърляне на акциите.

Сделката е заради искането на Европейската комисия (ЕК) енергийната борса да бъде продадена, за да няма БЕХ конфликт на интереси на електроенергийния пазар.

Акционерите на БФБ одобриха сделката за енергийната борса в края на септември.

Министерството на икономиката стартира ваучерна схема на обща стойност от близо 4 млн. лв. за подкрепа на малките и средни предприятия да излязат на фондовата борса. Това стана ясно днес на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев, изпълнителния директор и заместник-председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса Васил Големански, представители на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Инициативата се реализира съвместно с Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в Народното събрание.

„Финансовата помощ ще бъде осигурена от ОПИК, като се надявам да открием процедурата през месец ноември“, каза зам.-министър Манолев. По думите му по новата схема ще може да се покриват разходи за услуги по подготовката на компаниите за емитиране на ценни книжа и първичното им предлагане на фондовата борса на стойност до 50 хил. лв. под формата на ваучер, съобщиха от Министерството на икономиката.

Целта на мярката е да се осигури още една алтернатива на класическите механизми за стимулиране на конкурентоспособността на българските предприятия чрез европейски средства, а именно вече познатите грантово финансиране и инструменти за финансов инженеринг. Чрез новата процедура компаниите ще получат възможност да наберат допълнителен частен капитал на базата на реалния си потенциал за развитие, оценен от независими инвеститори, който те ще могат да използват за инвестиции в разширяване на дейността си.

„Не на последно място, се очаква и положителен ефект от оптимизирането на оперативните процеси в резултат от преобразуването на предприятията в публични дружества“, подчерта Манолев.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че у нас капиталовият пазар има потенциала да реализира очакваните по-големи обороти и да изиграе ролята на своеобразен мост между българските малки и средни предприятия и потенциалните инвеститори.

Подобна инициатива може да даде нов стимул и повече компании да решат да предприемат тази стъпка. „Имаме готовност, ако процедурата покаже, че функционира правилно, да удължим нейния срок и да заделим допълнителен финансов ресурс“, допълни зам.-министър Манолев. По думите му най-важното е, че българските предприятия, чрез увеличението на капитала си, ще получат свеж финансов ресурс, за да растат по-бързо, а това ще доведе и до по-висок икономически растеж на страната.

Общият индикативен бюджет на ваучерната схема за предоставяне на услуги за емитиране на ценни книжа на капиталовите пазари възлиза на 3 911 660 лева (2 000 000 евро). Финансирането по схемата ще се осъществява посредством предоставянето на ваучери на стойност 50 хил. лева, като бенефициент ще бъде Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП). Те ще администрират процеса и ще набират заявления за получаване на ваучер.

Работният вариант на схемата предвижда да се даде срок за кандидатстване на компаниите, като заявленията да се разглеждат по реда на постъпването им. Компаниите, които подадат заявления, след като финансовият ресурс по схемата е изчерпан, ще бъдат включени в „резервен списък“. На одобрените предприятия ще бъде даден срок за реализиране на намерението им за излизане на фондовата борса и в случай, че не го спазят, техният ваучер ще бъде пренасочен към някоя от компаниите, включени в резервния списък.

Всички детайли в момента се обсъждат оперативно от експертите на УО на ОПИК, ИАНМСП и БФБ, като се очаква в близките седмици изискванията и етапите по схемата да бъдат финално разписани. Мярката е част от Стратегията за развитие на капиталовия пазар в България.

На заседанието си през октомври Европейската централна банка (ЕЦБ) ще представи шестмесечно удължаване на програмата за „количествени  улеснения“, но в същото време ще обяви и намаляване на месечния размер на  покупки на еврооблигации до 40 млрд. евро от настоящите покупки на активи за 60 млрд. евро на месец, показват резултати от проучване на агенция „Ройтерс“ сред водещи икономисти.

Икономиката на еврозоната се намира в най-добрата си форма от глобалната финансова и икономическа криза насам. Това подхранва очакванията, че ЕЦБ ще започне процес на постепенно оттегляне от програмата за „количествени улеснения“, след като по време на нейното действие през последните повече от две години банката закупи  главно еврооблигации за над 2 трлн. евро.

На пресконференция след края на септемврийското заседание на ЕЦБ, нейният президент Марио Драги посочи, че централната банка вече проучва как да намали месечните покупки на активи за 60 млрд. евро и може би ще бъде готова със своя план на следващото заседание на 26-и октомври.

Всичко това кара мнозинството икономисти, анкетирани от „Ройтерс“, да предполагат, че подобно решение ще бъде взето именно на заседанието на ЕЦБ през октомври. Едва двама от участвалите в проучването 52-ма икономисти предполагат,  че централната банка може да отложи това свое решение за последното за годината  заседание през декември, когато де факто и е крайният срок на настоящата програма за „количествени улеснения“.

Според 39 от анкетираните икономисти, ЕЦБ се очаква да обяви през октомври шестмесечно удължаване на действието на програмата за покупки на активи, преди нейното приключване в края на юни 2018 година. Прогнозите на останалите участници в проучването варират между 3 и 12 месеца.

Попитани относно очакваният месечен размер на програмата за „количествени улеснения“, средната оценка на анкетираните икономисти е за нейно намаляване от началото на 2018 година до 40 млрд. евро на месец от настоящите 60 млрд. евро, като прогнозите варират между 30 млрд. евро и 50 млрд. евро.

На въпрос, кога ЕЦБ ще приключи изцяло своята стимулираща програма, 31 от 33 икономисти посочват, че това ще бъде факт през следващата година, като шестима от тях предполагат, че „количествените улеснения“ ще приключат през първата половина на 2018 година. Едва двама от анкетираните икономисти са на мнение, че краят на програмата за покупки на активи ще бъде през 2019 година.

Според еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер България е ясно поела по пътя към приемане на единната европейска валута, пише германското икономическо издание Das Handelsblatt, цитирано от агенция Фокус.

„Предполагам, че при поемане на председателството на Съвета на ЕС от София в началото на 2018 г. българският премиер Бойко Борисов ще обясни, че иска да се присъедини страната си към еврото“, заяви Йотингер в разпространение в интервю за местен вестник.

Германският политик се изказа срещу плановете на френския президент Еманюел Макрон за въвеждане на единен бюджет в еврозоната.

„Не трябва да създаваме нов бюджет за еврозоната, което – с оглед на разширяването на валутния съюз в рамките на няколко години ще се случи“, обясни християндемократът. По-добре би било всички инструменти да са на разположение на всички държави-членки през следващия бюджетен период на ЕС. По този начин Йотингер също така се изправи срещу канцлера Ангела Меркел, която открито се застъпи за създаването на отделен бюджет в еврозоната.

Централният депозитар вече публикува на ежедневна база статистика за фрий-флоут на публичните дружества. Статистиката съдържа данни за размера на емитента, емисията, броя на регистрираните финансови инструменти от тази емисия, фрий флоута и броя на акционерите, уточняват от депозитара.

„Убедени сме, че достоверната и своевременно предоставена информация е от ключово значение при вземането на правилни инвестиционни решения. Затова и следваме последователно своята политика за осигуряване на публични услуги, които да подпомагат развитието на устойчив капиталов пазар в България“, коментира изпълнителният директор на Централен депозитар Васил Големански.

Информацията е достъпна на интернет страницата на Централен депозитар, в меню „Статистика“, раздел „Фрий флоут“.