Нетният доход от инвестиране на активите на Договорния Фонд се отразява в нарастване на нетната стойност на активите му, а от там и върху стойността на дяловете от Фонда. Притежателите на дялове на Фонда могат да усвоят увеличената стойност на инвестицията си под формата на капиталова печалба (положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване на дяловете) като продадат притежаваните от тях дялове на Фонда или на друго лице.

НСА на Договорния Фонд се изчислява като от стойността на всички негови активи се извади стойността на всички негови задължения.

Нетната стойност на активите на един дял се получава като НСА на Фонда се раздели на броя  дялове в обръщение.

Дялове на договорни фондове могат да бъдат закупувани от всички български и чуждестранни физически и юридически лица.

Това е нетната стойност на активите на един дял, увеличена с разходите по емитирането, определени в правилата на фонда.  

Цената на обратно изкупуване на дял е нетната стойност на активите на един дял, намалена с разходите по обратно изкупуване, определени в правилата на фонда.  

Поръчките за обратно изкупуване се изпълняват по възможност в срок до 3 работни дни след деня на подаване на поръчката, но не по-късно от нормативно определения максимален срок – до 10 дни след датата на подаване на поръчката. Дължимата сума срещу обратното изкупените дялове се заплаща на инвеститора по указана банкова сметка.

Инвестиционният хоризонт е препоръчителен период за инвестиране във фонда с цел постигане оптимална доходност съгласно инвестиционната му стратегия. Фондовете с различен рисков профил имат различни инвестиционни хоризонти, които варират в зависимост от профила на фонда. По правило колкото по-високорисков е един фонд, толкова по-голям е инвестиционния му хоризонт.

Цените за дяловете се публикуват всеки работен ден  на интернет страницата на „ЦКБ Асетс Мениджмънт” ЕАД: www.ccbam.bg, както и на интернет страниците www.investor.bg и www.baud.bg.

Понастоящем доходите от инвестиции в договорни фондове са освободени от данък съгласно българското законодателство.

Акции са ценни книжа с променлив доход, даващи право на собственост в една компания, право на глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и ликвидационен дял.

Дългови ценни книжа са облигации и други подобни ценни книжа (финансови инструменти), възникнали в резултат на предоставен заем от притежателят на книжата на техния емитент. Доходът от тях е във формата най-често на лихвени плащания.

Корпоративни облигации са средство за набиране на финансов ресурс от страна на акционерните дружества. Рискът на всяка емисия облигации зависи от дейността, финансовото състояние и кредитния рейтинг на компанията-емитент, както и от обезпечението по емисията. Доходите от тях обикновено са по-високи от доходите по съизмеримите по срочност ДЦК, ипотечни или общински облигации.

Ипотечни облигации - съгласно българското законодателство, ипотечни облигации се издават само от банки. Банките емитират тези книжа за рефинансиране на операциите си и за увеличаване на кредитните си портфейли. Характерното за ипотечните облигации е, че са обезпечени с вземания по ипотечни кредити, отпуснати от съответната банка, които, съгласно настоящето законодателство, надвишават общия обем на издадената емисия облигации поне с 10 %. Вземанията на облигационерите могат да се считат за “тройно” обезпечени: първо, със самите ипотечни кредити; второ, косвено, с обезпеченията по ипотечните кредити; и трето, длъжник по облигациите е банка, която спазва изисквания за капиталова адекватност и се счита принципно за надежден длъжник сама по себе си. Поради това ипотечните облигации са нискорисков финансов инструмент.

Държавни ценни книжа (ДЦК) са дългови ценни книжа, издавани и гарантирани от държавата. Притежателят на такива ценни книжа е кредитор на държавата. Българската държава издава ДЦК за покриване на свои краткосрочни, средносрочни или дългосрочни нужди от финансов ресурс. Държавните ценни книжа могат да бъдат деноминирани както в лева, така и в евро, щатски долари или в друга валута. Всички български ДЦК са гарантирани от Република България и се считат за нискорисков или безрисков инструмент.

Общински облигации - чрез емитирането им се цели набирането на средства за осъществяване на инвестиционна програма, подобрения в общинската инфраструктура и подобни дейности. Могат да бъдат обезпечени (с общински имоти или други активи) и необезпечени (гарантирани само с репутацията на общината-издател). При добро финансово състояние на общината емитент или качествено обезпечение този вид дългови ценни книжа също са смятани за нискорискови финансови инструменти.

Диверсификация е инвестиционна стратегия за намаляване на риска посредством инвестирането в различни категории инвестиции: дялове, облигации, валута и т.н., включително в ценни книжа от една категория, но издадени от различни емитенти и от различни държави.

Ликвидност означава възможността за своевременна продажба на актив (осребряване на инвестиция) във всеки желан момент, без да се понесат ценови загуби при продажбата спрямо пазарните нива

Квалифицирани дългови ценни книжа са ценни книжа с дългосрочен кредитен рейтинг: не по-нисък от “BBB+” по Standart and Poor’s и Fitch или “Baa1” на Moody’s, съответно с краткосрочен кредитен рейтинг: не по-нисък от “A-2” по Standart and Poor’s, “F-2” на Fitch или “Р-3” на Moody’s.

Хеджиране е стратегия за елиминиране (неутрализиране) на инвестиционния риск. Често се основава на сделки с деривати.

Деривати наричани още производни ценни книжа са инструменти, чиято стойност зависи от стойността и динамиката на друга ценна книга, индекс или инвестиция (базов актив). Например опции, фючърси и други. Поради т. нар. “ефект на лоста” (leverage) дериватите могат да мултиплицират както печалбите, така и загубите на инвеститора.

Опция е правото, но не и задължението, да се купи или продаде даден актив (ценни книжа и др.) по определен курс в уговорен срок, като купувачът плаща на продавача премия срещу ползването на това право.

Фючърс срочна сделка на борсата, чиито условия зависят от формиралите се стандартизирани условия. Най-често е стандартизирана ценна книга, изразяваща правото и задължението за покупка или продажба на даден актив (ценни книжа или др.) по предварително фиксирана цена на определена дата

Форуърд е срочна сделка с договорени цена и количество на даден актив, а самото изпълнение се извършва в даден бъдещ момент.

Спот е борсова сделка с налични ценни книжа, за разлика от срочните (форуърд) сделки.

Варант е ценна книга изразяваща правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена цена до изтичане на даден срок.

Договори за разлики е ценна книга, която изразява правото за получаване, съответно задължението за заплащане на разликата между пазарната стойност на определен брой ценни книжа и предварително фиксираната им в договора цена

Инструменти наричани още финансови (инвестиционни) инструменти са юридически документи материализиращи договорно отношение или учредени имуществени права (често безусловно обещание за плащане на пари) или имуществени права, които не са обективирани в документ. Терминът се използва и като синоним на ценни книжа.

Емитент е юридическото лице, което издава ценните книжа (напр. акции, облигации и др.). То е задължено по книжата към техните притежатели.

Клиринг е взаимно прихващане на насрещните вземания на страните по сделките с ценни книжа.

Сетълмент е изпълнението на задълженията по сделка с ценни книжа за тяхното регистриране по сметка за ценни книжа на приобретателя в Централния депозитар и за тяхното заплащане.

Анюитет е периодично изплащане на дълг с равни вноски, състоящи се от главница и лихви

Алфа е коефициент за определяне дохода от една ценна книга, който се изчислява, като се съпостави доходът от ценната книга със средния очакван доход от други източници

Бета е коефициент сравняващ курса на цената на дадена ценна книга спрямо борсов индекс.

Борсов индекс е показател, изразяващ равнището на курсовете на ценните книжа. В света най-известни са DowJonesIndustrialaverage, S&P500 и NASDAQ в САЩ, FTSE100 в Лондон, CAC40 във Франция, DAX в Германия, NIKKEI225 в Япония, а в България SOFIX и BG40.